Глава 4. Енергията е сила
Този урок ще ви покаже защо това, което мислите, правите или чувствате се превръща в това, което сте.
Мисълта е, а енергията е сила, но тъй като всички религии, науки и философии в света се основават на проявлението на тази енергия вместо на самата енергия, светът е ограничен до ефектите от тази сила, докато причините са пренебрегнати или неразбрани.
Досега светът се фокусираше върху тези ефекти до такава степен, че ефектите имат имена, с които всички сме запознати, за разлика от това някои достатъчно се интересуват от първопричината тези неща да бъдат в света.
Ето защо имаме Бог и дявол в религията, положителност и отрицателност в науката, и добри и лоши неща във философията. Сложили сме имена на ефектите и сме забравили или никога не сме открили причините.
Главният Ключ обръща този процес. Тази система се интересува само от причината и писмата, получени от ученици разказват чудесна история за това, че те категорично намират причините и осигуряват за себе си здраве, хармония, изобилие и каквото и да е друго необходимо за тяхното благосъстояние и щастие.
Животът е изразителен и нашата работа е да се изразяваме хармонично и конструктивно. Тъгата, мизерията, нещастието, болестите и бедността не са необходимост и с тази система ние постоянно ги премахваме.
Но този процес на елиминиране изисква да се издигнеш над и извън всякакви ограничения. Хората, които са укрепили и пречистили своята мисъл, не трябва да се безпокоят за микробите, а тези, които разбират Закона за изобилието, веднага ще се доберат до първоизточника.
Ето така участта, богатството и съдбата ще бъдат контролирани, така както капитан контролира кораба си или инженер своя влак.
Откриването на "АЗ"
Твоята личност се състои от многобройни индивидуални характеристики, особености, навици и черти. Това е резултат от предишния ти метод на мислене, но те нямат нищо общо с истинското „Аз“. Когато казваме „Аз мисля“, „Аз“ казва на ума какво да мисли; когато казваме „Аз отивам“, „Аз“ казва на физическото тяло къде да отиде; истинската същност на това „Аз“ е духовна и тя е източникът на истинската сила, която се проявява у мъжете и жените, когато осъзнаят истинската си същност.
Така че „Аз“ във теб не е физическото тяло; това е просто инструмент, който „Аз” използва, за да изпълнява целите си. „Азът“ не може да бъде умът, защото умът е просто друг инструмент, който „Аз“ използва, за да мисли, разсъждава и прави планове.
„Аз“ е нещо друго; нещо, което контролира и насочва тялото и ума; нещо, което определя какво ще правят тялото и умът и как ще действат. Когато осъзнаете истинската същност на това „Аз“, ще се насладите на чувството за сила, по-голяма от всяка, която ви е позната.
Едно от най-силно утвърждаващите изявления, които можете да направите, е: „Аз мога да бъда, какъвто искам да бъда“. Това изявление укрепва волята и ви помага да осъзнаете силата си за постигането му. Всеки път, когато го повтаряте, вие осъзнавате кой и какво това „Аз“ е. Опитайте се задълбочено да вникнете в истинската същност на „Аз-а“. Ако го направите, ще станете невидими - при условие че вашите обекти и цели са конструктивни и в хармония с творческия принцип на Вселената. За да се възползвате най-добре от това изявление, използвайте го непрекъснато, през нощта и сутринта и през деня, докато мислите за него. Продължавайте да го правите, докато не стане част от вас; формирайте навик.
Освен ако не направите това пълноценно, по-добре е изобщо да не започвате, защото съвременната психология ни казва, че когато започнем нещо и не го завършим, или вземем решение и не го спазим, ние създаваме навик на неуспех - абсолютен, позорен провал.
Така че, ако не възнамерявате да правите нещо, не започвайте. Ако все пак започнете, довършете го, дори и ако всичко води до провал. Ако решите да направите нещо, направете го. Нека нищо и никой не ви спира. „Азът“ във вас се е определил, нещото е уредено; матрицата е заложена, вече няма съмнения.
Ако продължите тази идея (това действие), започнете с малки неща, които знаете, че можете да контролирате, след което постепенно увеличавайте усилията. Никога, при никакви обстоятелства, не позволявайте вашето „Аз“ да бъде отменено и вие ще откриете, че в крайна сметка можете да контролирате себе си. И докато много мъже и жени с мъка са установили, че е по-лесно да контролираш царство, отколкото да контролираш себе си, когато се научиш да контролираш същността си, ще намериш света вътре в себе си, който контролира света отвън. Ще станеш неустоим; хората и всичко около теб ще отговорят на всяко твое желание без никакви видими усилия от твоя страна. Това не е толкова странно или невъзможно, колкото може да изглежда, ако просто си спомниш, че светът вътре в теб се контролира от „Аз“ и това „Аз“ е част от или едно с Безкрайното „Аз“ - Универсалния Разум или Съзнание , обикновено наричано Бог.
Последното не е просто твърдение или теория, направена с цел потвърждаване или установяване на идея; това е факт, приет от най-висшата религиозна мисъл, както и от най-добрата научна мисъл.
Писателят и философ Хърбърт Спендър казва: „На фона на всички мистерии, с които сме заобиколени, нищо не е по-сигурно от това, че по принцип сме в присъствието на Безкрайнаа и Вечна енергия, от която произлизат всички неща“. Теологът Лиман Абът в обръщение, изнесено пред възпитаниците на духовната семинария в Бангор, казва: „Ние започваме да мислим за Господ като сила обитаваща човека, а не като сила контролища хората отвън“.
Науката върви бавно в това отношение. Тя намира вечно присъстващата вечна енергия, но религията намира силата зад тази енергия и я локализира в човечеството.
През всички векове човечеството вярва в невидима сила, чрез която и чрез която всички неща са създадени и непрекъснато се пресъздават. Можем да персонализираме тази сила и да я наречем Бог, или да я мислим за Същността, Интелигентността или Духа, която прониква във всички неща, но ефектът е същият.
Що се отнася до индивида, обективното, физическото, видимото е личното - онова, което може да бъде възприето от сетивата. Личното е в съзнание, защото има лична идентичност или индивидуалност.
Субективното е духовното, невидимото и безличното. Безличното, което е същото по вид и качество като всички останали същества, не е в съзнание и следователно е наречено несъзнаван ум.
Личното - съзнателният ум - има силата на волята и избора и следователно може да избере кои методи да използва за решаване на трудностите.
Безличното или духовното, което е част от източника и произхода на цялата власт или е такова, може непременно да упражнява такъв избор, но има безкрайни източници, които да бъдат командвани. Той може и води до резултати чрез методи, отнасящи се до индивидуалния съзнателен ум, който като краен по своята същност не може да има никакво възможно схващане.