Глава 1. Светът вътре в нас
Има свят вътре в нас - свят на мисълта и чувствата, и силата, на светлината и живота и красотата - и макар и невидими, силите му са мощни. Светът вътре в нас се управлява от нашия разум. Когато открием този свят, ще открием решението за всеки проблем, причината за всеки ефект. И тъй като светът вътре в нас е подвластен на нашия контрол, всички закони на силата и притежанието са също под контрола ни.
Някои ще кажат, че не можем да изразим сила, която не притежаваме; силата обаче вече е в рамките на нашите възможности. Единственият начин да притежаваме силата е да осъзнаем, че тя съществува, докато разберем, че цялата сила е вътре в нас.
Трябва да „бъдем“, преди да можем да „правим“, можем да „правим“ само до степента, до която „сме“, а това, което „сме“, зависи от това, което „мислим“. Следователно първата стъпка е просто да мислим.
Външните обстоятелства отразяват вътрешното съзнание
Външният свят отразява обстоятелствата и условията на вътрешното ни съзнание.
Тъй като външният свят е отражението на света вътре в нас, това, което се появява около нас показва вътрешните ни мисли. Можем да намерим безкрайна мъдрост, сила и запаси на всичко, което ни е необходимо във вътрешния ни свят. То просто чака да се развие и прояви. Ако разпознаем тези потенциали във вътрешния ни свят, те ще се оформят в околния ни свят. Ако намерим мъдрост във вътрешния ни свят, ще имаме разбирането да разпознаем чудесните възможности, които са скрити във вътрешния ни свят, и ще ни бъде дадена силата да направим тези възможности възможни да се проявят в заобикалящия ни свят. Осъзнавайки мъдростта в света вътре в нас, ние психически я овладяваме и чрез психическото й овладяване, ние в действителност я притежаваме, за да се предизвика видимо проявление на най-важното за най-пълното ни и хармонично развитие.
Психическата ефективност зависи от хармонията; дисхармонията е объркване; следователно този, който би придобил тази сила, трябва да е в хармония с Природния закон. Хармонията във вътрешния свят ще бъде отразена в околния като благоприятни обстоятелства, приятна атмосфера и наличието на най-доброто съществуващо. Това е основата на здравето и необходимото съществено значение за всяко величие, сила, постижения, постижения и всички успехи. Хармонията във вътрешния свят означава способността да контролираме мислите си и да определяме сами как всяко преживяване ще ни повлияе. Хармонията във вътрешния ни свят води до оптимизъм и благоденствие; вътрешното благоденствие рефлектина в благоденствието в околния свят.
Всяко притежание започва в съзнанието ни. Животът е едно разгръщане, а не процес на добавяне; това, което е във вътрешня ни свят е разгръщането на това, което вече притежаваме в заобикалящия ни свят. Следователно всяка печалба е резултат от кумулативно съзнание. И всяка загуба е резултат от разсеяно съзнание.
Вътрешният ни свят е практическият свят, в който мъжете и жените, които притежават силата, генерират смелост, надежда, ентусиазъм, увереност, доверие и вяра; по този начин им се дава чистия интелект, за да имат далновидност - и практическите умения, за да я реализират.
Съзнателният и несъзнателият ум
Ние се свързваме със заобикалящия ни свят чрез обективния, съзнателен ум, занимавайки се с външни ситуации. Мозъкът е органът на този ум, а нервната система ни поставя в съзнателна комуникация с всяка част от тялото ни. Тази нервна система реагира на всяко усещане за светлина, топлина, мирис, звук и вкус.
Когато този ум мисли правилно, когато разбира истината, когато мислите, изпратени чрез цереброгръбначната нервна система на тялото, са конструктивни, тези усещания са приятни, хармонични. Резултатът е, че ние изграждаме сила, жизненост и други градивни сили в тялото ни.
Но именно чрез този съзнателен ум в живота ни се появяват всички страдания, болести, липси, ограничения и форми на разруха и дисхармония. Следователно, чрез неправилно мислене в обективния ни ум ние изпитваме разрушителни сили.
Възприемайки и действайки чрез петте физически сетива, съзнателният ум се справя с впечатленията и обектите на външния живот. Той има способността да разграничава, носейки със себе си отговорността за избор. Той има силата на разсъждение - независимо дали е индуктивно, дедуктивно, аналитично или силогистично - и тази сила може да бъде развита до висока степен. Там се намира и волята (желанието).
Ние се отнасяме към вътрешния ни свят чрез несъзнателния или субективен ум. Този ум е в съчетанието от нервите и хормоните, жлезите, тъканите, и съдовете, които ги свързват, за да контролират редовните функции, правейки физическия ни живот възможен. Той управлява всички субективни усещания, като радост, страх, любов, емоция, дишане, въображение и други несъзнателни явления. Чрез него ние сме свързани с Универсалния разум и с безкрайните градивни сили на Вселената.
Не само, че съзнателния разум впечатлява другите умове чрез логика и воля, но може и да насочва несъзнателния ум. По този начин съзнателният ум се превръща в отговорен владетел и пазител на несъзнателния ум. Тази функция може напълно да обърне ситуациите в живота ни. Често е вярно, че условията на страх, безпокойство, бедност, болести, дисхармония и зло ни доминират чрез фалшиви внушения, приети от неохранявания несъзнателен ум. Обученият съзнателен ум може изцяло да предотврати всичко това с бдителни защитни действия. Той може правилно да се нарече „пазачът на портала“ на великато неосъзнателно владение.
Един неизвестен писател е изразил главното разграничение между двете фази на ума по този начин: „Съзнателният ум е разсъждение на волята. Несъзнателният ум е инстинктивно желание, резултат от минали разсъждения. “
Голямата тайна на живота е координацията на тези два центъра на битието ни и разбирането на функциите им. С това знание можем да вкараме обективните и субективните умове в съзнателно сътрудничество и по този начин да координираме крайното и безкрайното. Бъдещето ни е изцяло под наш собствен контрол - не на милосърдието на някаква непостоянна или несигурна външна сила.